Един приятел ме попита дали знам каква е разликата между мен и него. Отговорих, че не знам. Можех да го засипя с порой лични клишета, които ме вадят от ситуации, но не го направих. Каза ми: -Бате, аз мога да се запия за месеци и като се събудя на 20 ноември, да съм безумно щастлив. Ти обаче, виж, един вид си бюргер. Можеш да се запиеш за месеци като мен, но като се събудиш ще търсиш някакви отговори. Същият този за една година се изпика 1767 пъти. Точно. ********* Ще изпуша едно бяло виктори и ще си представя, че извън предопределеността, извън смъртта ми от рак на белия дроб, за която съм благодарен, защото това е една достойна смърт, има нещо друго. Ацетонови видения, които превръщат това, което ни поддържа живи в големи небостъргачи, розови транспаранти, на които пише че отдавна вече не заслужаваме да живеем. Завист, омраза, вкопчване в някоя вендета. Нормалност. ********** Два вълнисти папагала, които пеят, май си говорят нещо. И така през цялото време. Залези в 7 часа сутринта. Приятели, май познати и някакви дето им помня само гърдите, зърната им дето са различни. Да мразиш, ама така, както трябва - с цялото си сърце и с кръвта ти, в която плуват разни бележки неразгадаеми, или в която нищо не плува , а само отплува всеки ден, ден след ден. Или да обичаш. ******** Всеки ден имаме някакъв избор, в което не вярвам. И един дето се запознах с него в едно кафе, дето жена му и работата, и детето му не иска да го познава, а е добър, един от най- добрите, също не вярва.